Phenoxyethanol безопасен в био козметиката?


Phenoxyethanol безопасен в био козметиката?

След парабените и SLS-а, Phenoxyethanol  е следващата най-коментирана козметична съставка.
В този пост ще разгледаме съставката по-дълбоко и ще разберем защо е с ново "чисто досие" и защо вече е част от натуралната козметика.

Феноксиетанолът се превърна в новата съставка за грижа за кожата, която е демонизирана от различни козметични компании и уебсайтове за търговия на дребно / натурален маркетинг. На много места в интернет можете да прочетете ужасяващи теории относно тази съставка. Дори аз, в блога съм го отричала поне няколко пъти. Спорът е подобен на абсурда над парабеновите консерванти. Феноксиетанола става проблем в козметиката, заради проучвания които обаче нямат нищо общо с кожата и козметиката. Това е голяма разлика. Дори растителните екстракти трябва да бъдат пречистени, когато са извадени от земята и поставени в продукти за грижа за кожата. Никой не иска червеи, торове, тежки метали и мръсотия в техните продукти. Феноксиетанолът е същата ситуация, той се пречиства преди да се използва в козметични състави.

На първо място, какво точно представлява Phenoxyethanol и ролята му в козметиката? 
Феноксиетанолът се използва като консервант в козметичните продукти, а също и като стабилизатор в парфюмите и сапуните. Феноксиетанолът се използва като консервант в козметичните продукти за ограничаване на растежа на бактериите.
Химически, феноксиетанолът е известен като гликолов етер или с други думи разтворител.

Ще разгледаме  научни изследвания за тази козметична съставка. Можете да решите дали искате да го запазите и сте окей или искате да я изгоните от арсенала на козметичните си продукти.


Под какви имена можем да го срещнем:
  • phenoxyethanol
  • ethylene glycol monophenyl ether
  • 2-Phenoxyethanol
  • PhE
  • dowanol
  • arosol
  • phenoxetol
  • rose ether
  • phenoxyethyl alcohol
  • beta-hydroxyethyl phenyl ether
  • euxyl K® 400
Както при много козметични съставки концентрацията има значение. 
100% концентрация на феноксиетанол идва с някои страшни предупреждения. Например, Информационният лист за безопасност на този консервант го описва като вреден, ако контактува с кожата, вдишва се или попада в очите. Проучванията върху животни показват, че причинява репродуктивна токсичност. Тази информация обаче е малко подвеждаща защото, те са хранили въпросните мишки с огромни количества, същата токсичност се получава, ако ги бяха хранили например с етерично масло от лавандула в същите количества. 

Най-кратко и ясно обяснено: В козметиката е безопасен, когато е използван до 1%, от значение са по-скоро съставките около него, в определени комбинации с други синтетични съставки, той може да бъде токсичен. 

Често, особено в био козметиката се използва в още по-малки количества, например когато се комбинира с други съставки като етилхексилглицерин (това е от добрите комбинации). В този случай по-ниските количества феноксиетанол са абсолютно достатъчни и ефективни, както ако беше използван 1% защото го подсилват и стабилизират. 

Макар и синтетичен, той всъщност е отличен консервант в натуралната козметика, тъй като изследванията показват, че той отдава минимални алергени, тоест вероятността да предизвика чувствителност е много по-малка отколкото при другите натурални и био консерванти, които често трябва да се използват в по-големи проценти, дори 10%. В концентрация от 10% вероятността за предизвикване на чувствителност е много по-голяма. 

Интересен факт: въпреки че феноксиетанолът, използван в продуктите за грижа за кожата, е синтетичен, този химикал се среща естествено в зеления чай, точно както парабените се срещат естествено в горските плодове и други естествени храни.

Ако продукта има нужните био сертификати, можете да сте спокойни, че той е не повече от 1% и съставките около него не го правят токсичен, в противен случай нямаше да бъде одобрен, въпреки това бъдете внимателни ако го срещнете в конвенционалната козметика, защото там той се комбинира с други синтетични алергени и съставки, които могат да го превърнат в токсична бомба. 


„Феноксиетанолът е консервант с отличен профил на безопасност. Франция преди няколко години изрази съмнения относно неговата безопасност, поради което през 2016 г. бе публикуван официален преглед на неговата токсикология, който потвърди неговата безопасност дори и при бебешки продукти  https://ec.europa.eu/health/scientist_committees/consumer_safety/docs/sccs_o_195.pdf).



4 ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1. Счита ли SCCS феноксиетанола за безопасен за употреба като консервант с a
максимална концентрация 1,0%, като се вземе предвид предоставената информация?
SCCS счита 2-феноксиетанола безопасен за употреба като консервант с a
максимална концентрация 1,0%, като се вземе предвид предоставената информация.
2. При извършване на оценката се изисква от SCCS да вземе предвид спецификата
възрастови групи, които могат да бъдат особено податливи на ефектите на феноксиетанол
използван като консерванти в козметичните продукти.
Факторът по подразбиране на токсикокинетиката 4,0 може да бъде намален до 1,0, като се получава минимум
Марж на безопасност (MoS) от 25 вместо 100 за оценка на безопасността на 2-
феноксиетанол.
Следователно МО от около 50 за деца също обхваща тази специфична възрастова група, която
може да бъде изложена на 2-феноксиетанол в сравнение с възрастните.
3. Има ли SCCS допълнителни научни притеснения по отношение на използването на
Феноксиетанол в козметичните продукти?
Това становище не взема предвид експозицията от други източници
козметика.


Феноксиетанолът е основна молекула за запазване на микробиологичната стабилност на продукта. Ето защо от полученото можете да уверите клиентите си, че съставката е напълно безопасна и от друга страна, ако не беше така, нямаше да премине етапа на био сертифициране.
В кои продукти сте го срещали и какво мислите за Phenoxyethanol?


Кредити:
Regulatory Toxicology and Pharmacology, December 2016, page 156
9 Final report on the safety assessment of phenoxyethanol. (1990). DOI:3109/10915819009078737
Birnie AJ, et al. (2010). 2-Phenoxyethanol-induced contact urticaria. DOI: 1111/j.0105-1873.2006.0645g.x
Chasset F, et al. (2015). Contact dermatitis due to ultrasound gel: A case report and published work review. DOI:
Code of federal regulations — Title 21 food and drugs: Sec. 175.105 adhesives. (2018).
Mayr-Kanhäuser S. et al. (2008). Efficacy of octenidine dihydrochloride and 2-phenoxyethanol in the topical treatment of inflammatory acne.
Opinion on phenoxyethanol. (2016).
Phenoxyethanol: What is it? (n.d.).cosmeticsinfo.org/ingredient/phenoxyethanol

Няма коментари

Последвай ме за нови постове и идеи :