Напоследък въпроса "има ли бадемово масло в продукта?", го чувам доста често и тъй като аз самата дълго време бях повлияна от теорията за комедогенния рейтинг на растителните масла и как те запушват порите реших да напиша този пост, който смятам ще е полезен и на други подведени хора. Аз самата преди по-малко от месец публукувах в групата за Био козметика скалата с най-разпространените и използвани масла, за това сега е изключително важно да направя това пояснение.
В предишен пост подробно обясних разликата между растителни,минерални и етерични масла.
Знаете ли как е направена комедогенната скала ?
Комедон е научното име на черна точка. Една съставка, която причинява комедони, е комедогенна. Комедогенната скала е петточкова скала, която ви показва до колко един продукт или съставка може да причини комедони.
Тестването върху животни за козметика и лекарства освен нехуманно е и съвсем безполезно, тъй като животните имат съвсем различен организъм от нашият и се влияят много по-различно от хората. На ум веднага ми идва пример с етеричните масла, така както една арома лампа с етерични масла може да има положителни качества върху човешкият организъм и в същото време да е опасна и да не влияе добре на кучето или котката, които са в стаята, тъй като тяхното обоняние е далеч по обострено от нашето.
Тази публикация в блога е историята за това как един конкретен тест върху животни се оказа доста по-лош от загубата на време. Това е историята за създаването на модела за комедогенност на ухото за заек.
Научните статии по основателна причина са написани на неутрален език, който не е емоционален. На английски "модела за комедогенност на ухото за заек" звучи по-малко впечатляващо. Изпробвате химикал (елемент) зад ухото на заек - и ако се появи там черна точка, се предполага, че същото ще се случи и при хората. Това е цялата идея. Произходът на този модел с тест на ухото на заек е от 50-те години на миналия век, когато е разработен, за да оцени рисковете за работниците чрез работа с определени промишлени химикали. За тази цел тестът се е оказал сравнително успешен.
След това е започнала да се използва в козметична индустрия. През 1979 Албер Клигман , добре познат и уважаван дерматолог публикува протокол специално за козметичните съставки.
В него той създава скала за комедогенност от 0 до 5 (0 е нисък рейтинг, 5 е много висок рейтинг). Този негов протокол започнал да се разпространява от много козметични фирми, аптеки и т.н Това било съблазнителна идея. Бихте могли да подбирате всичките си съставки чрез тест и да премахнете всички, които биха ви създали проблеми. Всеки ще бъде щастлив. (Освен зайците, макар че самият тест вероятно не е бил твърде стресиращ за тях, те били убити при завършването му.)
Проблемите започнали веднага щом резултатите започнали да се разминават. Опитните производители бързо забелязали, че данните, които предсказват, не носят никаква връзка с личния опит. И нещата се влошили още повече, когато се оказало, че други научни изследвания за същите съставки давали различни резултати от очакваният рейтинг при наблюдения. Заради това,че сами
Моделът за комедогенност на ухото за заек се използвам и в предсказването на екне - естествено, тъй като черните точки и акнеичните пустули имат силна семейна прилика по между си. Нов ужас се появява в козметика "акнеична козметика/ предразполагаща към акне". Това е форма на акне, която се предполага, че е причинена от използването на високо комедийни козметични формулировки. Дори и самият Клигман се досети, че тестът на ухото на заек може да доведе до много подвеждащи резултати и беше достатъчно благородно да го каже в публикация, публикувана през 1996 г. Представете си случаят реално приключва 1996г, но до 2017 все още много от хората говорят за това и са в тази заблуда.
През 2007 Хоард Майбах - някой чиято репутация е далеч от тази на Клигман отхвърля скалата за комедогенност.
Козметичните формулировки не са просто сумиранте от техните съставки. Очевидно е, че не можете да разберете какъв ще е вкуса на една торта само защото знаете много за брашното, маслото и захарта. Същото важи и за крема за кожата или червилото. Комедогенната скала никога нямаше да бъде много полезна.
Проблемът е, че документите все още са там и ако не знаете контекста, е много лесно да бъдете подведени. До този момент все още има хора, които използват данните, генерирани от модела на ухото на заек, за да преценят кои са комедогенните формулировки. Ако се замислите, скоро ще ги намерите. Най-малко един уебсайт има пълна таблица на комедиен рейтинг, за да ви помогне да изберете правилните продукти. Или са го написали на етикета си.
Моят съвет е да изследвате собствената си кожа експериментирайки, вижте кои масла ви влияят добре и как усещате кожата си след различните масла. Наслаждавайте им се ,защото те могат да имат повече ползи за кожата отколкото да й навредят. И въпреки всичко внимавайте и подбирайте маслата, защото някои са по-тежки за кожата от други, а най-добре ги блиндирайте и разтваряйте. Имайте и предвид,че има масла, които не бива да се нанасят самостоятелно и върху големи участъци от кожата напр.маслото от Таману.
___________________________________________________
Референции и научни документи/изседвания :
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/157151 - Протокола на Албер Клигман от 1996
http://journal.scconline.org/pdf/cc1983/cc034n05/p00215-p00225.pdf - Модела за комедогенност на ухото за заек.
http://journal.scconline.org/pdf/cc1996/cc047n01/p00041-p00048.pdf - Признанието на Клигман относно модела
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17687685 - Отхвърлянето на Майбах относно теорията
_______________________________________
Няма коментари