Все повече жени споделят, че са объркани от многобройните послания и определения в козметичните продукти: „естествени съставки“, „100% натурална“, „био“, „еко“, „органик“. И наистина - напоследък се появиха много „зелени“ марки козметика. На много опаковки може да се прочете „без парабени, фталати и phenoxyethanol“, или пък „без оцветители, консерванти и минерални масла“. Парабените са изключени в 6 от общо 11 изследвани бебешки продукта на българския пазар. Интересно е обаче, че някои марки рекламират отсъствието на едни химически съставки, а други марки – на други. Фактът, че в един продукт не се съдържат дадени химически съединения, не означава обаче, че останалите, които са включени в състава му, са изцяло безопасни.
Друг вид подвеждане е например голям надпис „С алое“, но тези екстракти, сок или натурални масла, са на последно място в списъка със съставките. Според номенклатурата INCI съставките се описват в низходящ ред, което означава, че алоето или смрадликата е в много малко количество, ако се намира в края на съдържанието. В някои козметични продукти едно растение „плува“ в море от петролни съединения.
Безвреден ли е козметичният продукт, който не ни причинява обрив или зачервяване?
Не винаги реакцията е видима веднага след нанасянето на крема. Има изследвания за връзката на парабените и рака на гърдата (например проучванията на Dr Philippa Darbre във Великобритания), а тези последици се откриват след години. Много производители на козметика с химически съставки казват, че количеството им е малко. Но всяка жена използва средно на ден химически съставки: с червилото – 0,024 г, с крема за лице - 2,05 г, с шампоана - 12,8 г, с душ-гела – 14,5 г. Всеки ден. А някои и повече - със спрея за коса, с фон дьо тена… Някои сега си казват: „Аз не използвам много козметика“. А пастите за зъби? В тях има доста химикали, включително и парабени. Всеки ден си мием зъбите, нали? А шампоаните? А сапуните или душ-геловете? А препарата за миене на чинии? Натрупвайки се, малко по малко тези грамчета стават много. В нашето тяло.
Вредните съставки в козметиката
Съставът на козметиката, независимо дали е био или натурален, е изписан според изискванията на международната номенклатура на козметичните съставки - INCI. Сред вредните съставки, които са недопустими в сертифицираната натурална и био козметика, са парабените, които започнаха да се избягват дори от някои от фирмите, произвеждащи конвенционална козметика, евтини парафини, синтетични аромати и оцветители.
Парабени
Парабените са синтетични химически съединения и се използват като консерванти в конвенционалната козметика, в лекарствата, в храните и дори в боите за обувки.
Как могат да се открият в състава на козметичните продукти?
Имената на различните парабени са Methylparaben, Etyhlparaben, Propylparaben, Butylparaben, Isobutylparaben, Isopropylparaben и Phenylparaben. Също могат да бъдат изписани като Metagin, Propagin, Oxybenzoesäure/Oxybenzoat, PHB и Parahydroxybenzoat.
Защо парабените създават проблем?
Тези химикали действат като естрогени и променят хормоналната система на човека, дори и на зародиша в бременните жени. В Дания парабените са забранени в детската козметика. Като хормонално действащи вещества, парабените могат да причинят намаляване качеството на спермата, рак на гърдата, простатата, тестисите, както и преждевременен пубертет при момичетата. Засегнати са най-вече жените, малките деца и младежите в пубертета. Тези вещества се натрупват по време на развитието и през целия живот.
SOS - SLS
Да, точно SOS трябва да викаме, когато намерим продукт, съдържащ това вещество. SLS означава Sodium Lauryl Sulfate или натриев лаурил сулфат. Негов близък роднина е SLeS (Sodium Laureth Sulfate) - натриев лаурет сулфат. Включват се в различни козметични продукти и целта им е да премахнат замърсяванията от кожата или косата. И го правят, защото са повърхностно-активни вещества и имат миещи, разпенващи, мокрещи, диспергиращи и емулгиращи свойства. SLS и SLeS намират широко приложение също и в производството на миещи препарати (детергенти), омекотители, бои, лепила, масла, смазки, избелващи вещества, селскостопански химикали (хербициди,инсектициди), дезинфектанти, балсами за коса, спрейове за пожарогасителии др. SLS и SLeS са много евтини и се произвеждат по синтетичен път, което обуславя широката им употреба. Вместо обещаваните „здрава блестяща коса“ и „красива кожа“, сапуните и шампоаните, съдържащи SLS и SLeS, могат директно да увредят фоликула на косъма, здравината на кожата, да предизвикат трайни увреждания на зрението при децата, да увредят черния дроб, и дори да бъдат причината за ракови образувания.
Въпреки че се твърди, че натриевият лаурет сулфат дразни по-малко, в сравнение с натриевият лаурил сулфат, той се натрупва в организма, тъй като не може да се метаболизира от черния дроб, който пък изразходва много повече енергия, в опитите си да се освободи от токсичната съставка.
В доклад, публикуван в списанието на Американската асоциация по токсикология през 1983 г., се посочва, че дори концентрация от 0,5% SLS в продукта може да предизвика дразнене, а концентрации от 10 до 30% са способни да предизвикат разяждане на кожата и силно раздразнение.
SLеS има свойството да разтваря мазнините на повърхността на кожата, което най-често води до нейното пресушаване и също така дава лесен достъп на замърсителите от околната среда да атакуват по-чувствителните й слоеве. Честата и продължителна употреба на тази съставка, предизвиквайки хронично денатуриране на кожните протеини, може да бъде причина за развитието на рак на кожата.
Но най-тревожен е фактът, че натриевият лаурет сулфат се абсорбира в тялото през кожата и попадайки там имитира активността на хормона естроген. Това може да доведе до много последици за здравето - от болезнен предменструален синдром и обостряне на симптомите на менопаузата до импотентност при мъжете или рак на гърдата при жените, където нивата на естроген оказват особено значение.
Използването на тези две съставки в детските и бебешки продукти също е особено опасно, тъй като засягат развитието на очите и могат да доведат до необратими последици.
Някои видове мухи, мравки и молци, са привлечени дори от малки количества SLS, които са достатъчни, за да ги убият.
За някои от синтетичните повърхностно активни вещества е известно, че са токсични не само за човека, но и за екосистемите, като подпомагат разсейването на други замърсители на околната среда. Въпреки това, такива вещества непрекъснато биват изхвърляни в околната среда целенасочено или с отпадните продукти от производствените и домакински дейности. Така те се натрупват в почвата и водните басейни. Пример за резултата от използването на повърхностно активни вещества и достигането им чрез канализацията до водните басейни е еутрофикацията(замърсяването) и нарушаването на равновесието във водните екосистеми.
Няма коментари